Карбовски: Пеевски уби журналистиката и сега тя не е жива, за да му помогне. Пеевски е лозунг на самия себе си, на отиващия си пеевски комунизъм. И на еврокомунизма въобще
Автор: Мартин Карбовски, lentata.com
Представете си: Пеевски без микрофон
Политическата власт на Пеевски е към своя край. Или не е?
Не знаем и не бързайте да го казвате.
Делян Пеевски притежаваше четири стълба, на които сътвори своята персонална империя, непотърсил нито за секунда персонална благосклонност. Освен когато отслабна, може би.
Първият дирек беше неговото политическо посланичество. То изтъня и продължава да изтънява. В момента то може да се опише като половин Йордан Цонев, които към този момент си е обезпечил спешен излаз, споделиха ми. Първият дирек към този момент е мним и по инерция, Пеевски към този момент не е политик. Питайте Борисов за какво.
Вторият дирек на властта на Пеевски е неограниченият финансов запас. Но за разлика от Бойко, който е “давач ”, Пеевски е свидлив в разпределението по веригата. Иначе е човек, който си държи на думата и умее да прави бизнес. Но не умее да купува хора с пари и сексапил. А единствено с пари. Което, споделят ми, е кофти. Но този дирек още работи.
Третият дирек е персоналната харизма. В този смисъл Пеевски е трикрак стол. Това е тематика за дисертация - на Запад харизмата на политика е решаваща, у нас е наложително политикът да няма харизма, да е гнусен, ненавиждан, пълен, недодялан, тиквен и наложително небръснат. И отново го избират. И не приказвам единствено за Пеевски, сещате се. Според мен това е, тъй като дамите малко гласоподават. И в случай че гласоподават - гореизброените качества са им секси. Убеден съм, че е по този начин.
Четвъртият дирек на Пеевски са медиите. Човекът, който има въздействие във всички медии обаче в никакъв случай не е дал нито едно изявление. Това е обидно и злокобно отношение - за сметка на това медиите на Пеевски са унищожили не една орис. И не без съучастието на хора, които в близост вие наричате “журналисти ”. Техният профил обаче е на наемни убийци за стотинки.
Така с политическо посланичество, пари, изчезнала харизма и подадени услужливо микрофони пред устата Пеевски още съществува и е мощен.
Реално обаче единственият дирек, който е значим за властта и още го крепи са легитимиращите го микрофони. Това са микрофони, които не образуват нито един един въпрос към Пеевски. Истински въпрос. Това също се назовава публицистика. Нито един въпрос, нито едно изявление. Именно на това се крепи колоса с глинено-микрофонени крайници - единствено на наличие в медиите, опиат за измъченото му политическо тяло.
Кратка скоба - по време на абсурда с КТБ, Пеевски извади едни хора, които желаеха да го убиват. Къде са тези хора в този момент? Ще се появят ли услужливо отново?! Никой не пита Пеевски. Ако има публицисти, биха питали надалеч по-важни неща. Но подпирането на микрофон с лакът покрай устата на Пеевски продължава, чудно за какво.
Няма пети крайник на който се крепи това политическо животно, омръзнало на всички - в случай че споменавате правосъдната власт или основния прокурор, това не е конзола за Пеевски. По скоро е облегалка, която всеки миг може да се изметне.
Движение за права и свободи към този момент не разяснява Пеевски. А той няма какво да каже - би трябвало да се заканва на Движение за права и свободи, което в действителност желае да придобие. Ако публицистите, не, ами в случай че основните редактори слагат наличието на Пеевски в медиите на трупчета, Пеевски ще изчезне. Ще изчезне в действителност. И това ще го резервира физически, тъй като другояче ще го унищожават.
Но той няма спирка. Докато го представяте за фактор, той ще има вяра, че играе игра и ще загуби живота си. Опитите му да насочва огъня към Президента и да приказва за заприказва против него е изтощение. Всъщност никой нищо не прави, до момента в който рибата се мята на пода на лодката.
Ако ви е грижа за Пеевски, спрете му микрофона. Или го попитайте нещо от кумова срама. Но надали. Пеевски умъртви публицистиката в тази страна и в този момент тя не е жива, с цел да му помогне. Пък и каква истина може да извади Пеевски за себе си, за мирогледа си, за задачите си, за полезността си, за визията си, за България? Пеевски е девиз на самия себе си, на отиващия си пеевски комунизъм. И на еврокомунизма изобщо.
Дръпнете кабела на тая публицистика сравнима с пластмасова стойка за микрофон и всичко свършва. Така направиха политиците, съратниците, финансиращите този феномен. Наистина феномен.
Но като си помисля какво ще написа в учебниците по история за индивида с това име, съчувствам на историците. Защото врагът на Пеевски е мъдрец. За философите и философията им в историята постоянно има положителни думи. А за счетоводителите на философите няма нищо - или единствено неприятно се написа.
И е време Пеевски да намерения за това, споделям го със благосклонност - като към охранения кръчмар, който към този момент всички бият в този ненужен кръчмарски пердах, който се назовава български политически живот.
Инфо: lentata.com
